Урок 3 (10-12 г): Какво мога да направя?

HomeИзбери урок 10-12 г.Урок 3 (10-12 г): Какво мога да направя?
Връзки към всички уроци
Приложения и ресурси за ученика към урок 3

Процесът и последиците от трафик. Какво мога да направя?

img

Цели на урок 3:

  • В този урок ще научиш какво представлява процесът на въвличане в трафик.
  • А също и какви могат да са последиците от трафика върху децата.
  • Ще получиш знание за стратегиите за справяне, които се използват срещу трафика.
  • Ще се научиш как да разпознаваш евентуални рискови ситуации, свързани с различни процеси на въвличане в трафик.

Какво представлява процесът на въвличане в трафик?

Процесът на въвличане в трафик е поредица от съгласия за участие в нещо, за което е много вероятно да имаш съмнения. Тази поредица от съгласия може да бъде спряна ако споделиш в семейството си или на близки, когато не се съгласяваш да участваш в действия, които изглеждат опасни. Трафикът е възможно да бъде предотвратен от самите деца – когато са активни, когато не се страхуват да споделят, и когато преодолеят чувствата на вина и срам, ако се случи да бъдат въвлечени в него.

Процесът е по-вероятно да започне при наличие на дете в риск.

Кога едно дете може да е в риск?

Възможни причини, едно дете да не бъде добре защитено от трафик (ако има повече причини има повече риск):

Ако е неграмотно

Ако живее в бедност и недостиг

Ако няма родители

Ако има ниско самочувствие

Ако не познава рисковете

Ако е наивно

Кой може да се опита да започне този процес?

Не е задължително да бъдеш вербуван за трафик от непознат човек, трафикант може да се окаже и твой познат, близък или роднина.

Къде може да се случи?

Вербуването може да започне навсякъде — в България или в чужбина, на село или в големия град и няма значение, дали си богат или беден, момче или момиче. в интернет, в кафето, пред училище, на купон, в дискотеката, по време на пътуване в България или в чужбина.

Какво може да се случи на едно дете, след като попадне в трафик?

Да е много далеч от родители, близки, приятели, дори извън страната.

Да се чувства засрамено от прекрачването на интимните му граници.

Да не намира вариант за бягство и това да го кара да се чувства в капан.

Да изпитва негативно отношение към тялото си.

Да се чувства виновно и да се самобвинява.

Да няма на кого да се довери.

Може да усеща, че се привързва към насилника.

Да сънува кошмари или да не може да спи.

Да започне да взима наркотици, лекарства или да му се яде повече храна от обикновено.

Да не може да взима решения за себе си.

Да се разболее от СПИН или някоя друга полово предавана болест.

Ако е момиче, може да забременее.

Извод:

Основен начин за поддържане на трафика е контролът, който трафикантите упражняват върху децата. Този контрол води до изолация на детето от средата му на съученици, приятели, роднини. Нарушаването на тайната, колкото и да е трудно това, премахва контрола и връща увереността на детето.

Трафикът въздейства върху семейството на деца, въвлечени в трафик. Как едно семейство ще реагира на събитията, свързани с трафика, зависи от умението му за справяне с проблеми, наличието или отсъствието на подкрепяща среда, степента на ангажираност на държавните институции по случая. Ако дете, въвлечено в трафик изпраща пари вкъщи, това може да е стимул за други семейства да изпращат децата си на трафиканти, което е удар върху цялата общност! Когато трафикът е често срещано явление в една общност, животът на общността се променя: училището престава да е важно, развиват се отношения на насилие и погазване на права, доверието в общността намалява, което поддържа бедността и рисковете за по-младите поколения.