Ресурс 1: Статистика

Престъплението трафик на хора е типичен пример за престъпленията, които са характерни за ХХІ век – века на глобализацията. То засяга всеки континент и регион на света, като данните сочат постоянно нарастващи тенденции. Последните изследвания и изчисления показват, че между 500 000 и 2 000 000 души в света се трафикират за година, навсякъде по света.

Центърът за превенция на международната престъпност към ООН отчита, че годишните незаконни печалби в глобален мащаб вследствие на трафик на хора са между 7 и 8 милиарда щатски долара годишно, което е сравнимо единствено с незаконните печалби, натрупани от световния трафик на наркотици. Само този факт е достатъчен, за да се направи изводът, че международната организирана престъпност се стреми да контролира все по-пълно трафика на хора.
България е една от малкото страни в Европа (другата е Унгария), в която деянието „трафик на хора“ е съставомерно, независимо от съгласието на жертвата, за разлика от повечето страни, които криминализират трафика на хора само в случаи на насилия, заплаха, обещание на имотна облага и др. Като се има предвид еволюцията в отношенията трафикант-жертва (принудата и заплахата при набирането са единични случаи; трафикирането се извършва след предварително съгласие на жертвата при уговорено разпределение на облагата от експлоатация на жертвата), се налага изводът, че в повечето страни на крайна дестинация (предимно страни от Западна Европа) това деяние не е престъпление.

България все още е една от страните източник на значителен брой жертви на трафик на хора в рамките на ЕС. Според статистически данни от 2016 г. около 15% от идентифицираните жертви на трафик в България са деца. Те са сред най-честите жертви на насилие и експлоатация, защото не са способни да се защитят и/или са лишени от пълноценна родителска грижа и подкрепа. Най-честите причини за попадането им в схеми на трафик на хора и сексуална експлоатация са бедността, конфликтите и липсата на стабилна семейна среда, които ги лишават от дом и образование и ограничават тяхното нормално развитие.

В България:

НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА НАСИЛИЕТО И ЗЛОУПОТРЕБАТА С ДЕЦА /2017 – 2020 г./
Трафик на деца за сексуална и трудова експлоатация:

През 2015 година от ДАЗД е координирано репатрирането на 25 деца от страните-членки на ЕС: 5 деца от Великобритания, 10 деца от Швеция, 5 деца от Австрия, 2 деца от Германия, 2 деца от Испания и 1 дете от Кипър.
През 2015 г. са координирани следните случаи, свързани с експлоатация на деца:
9 случая на момичета, станали жертва на сексуална експлоатация във Великобритания, Германия, Швеция;
19 случая на трудова експлоатация чрез просия: 12 момчета и 7 момичета, регистрирани в Австрия, Швеция, Гърция, Испания и Франция;
4 случая за момичета, станали жертви на трудова експлоатация чрез джебчийски кражби, регистрирани в Швеция, Словакия и Сърбия;
2 случая, които се отнасят за момчета, жертви на трудова експлоатация в Гърция и Великобритания.

Международно:

УНИЦЕФ в свой доклад изнася данни за насилието над деца в световен мащаб, съгласно който около 120 милиона момичета под 20-годишна възраст в световен мащаб (около 1 на 10) са били подложени на принудителен сексуален контакт или други принудителни сексуални действия.

Едно на три подрастващи момичета на възраст от 15 до 19 години, в световен мащаб (84 милиона), е било жертва на емоционално, физическо или сексуално насилие, извършено от техните съпрузи или партньори. Една пета от жертвите на убийства по света са деца и юноши под 20-годишна възраст, което е около 95 000 смъртни случая през 2012 г.
Малко повече от 1 на 3 ученици на възраст между 13 и 15 години, в световен мащаб, са редовно обект на тормоз в училище.

Около 17 % от децата в 58 страни са обект на тежки форми на физическо наказание (удари по главата, ушите или лицето или силно и многократно удряне).