Приложение 6
Методите за въвличане в трафик не са се променили особено през годините. Жертвите на трафик могат да бъдат отвлечени направо от улицата, от дискотеката, но в трафик попадат и много момичета търсещи работа, които искат да продължат образованието си или да сключат брак в чужбина. Често трафикантите използват агенти, които вербуват жертвите. Тези агенти могат да бъдат хора, които познавате приятели, роднини, гаджета. В много случаи те предлагат пари, ценни предмети и помощ, за да привлекат жертвите. Агентите използват също и фалшиви реклами, обяви, посреднически агенции за намиране на работа, а след това чрез много жестокост и насилие принуждават жертвите да проституират и да извършват принудителен труд. Използват често и методът (метода “loverboy”) чрез създаване на емоционална финансова и/или психологическа зависимост. Засилва се и ролята на т. нар. първо момиче, ползващо се с доверието на трафиканта, което контролира проституиращите и събира заработените пари. Така присъствието на трафиканта не е необходимо и това намалява риска той да бъде свързан с престъпния бизнес.
Методите за въвличане се делят основно на такива чрез манипулация или чрез принуда.
Особености на метода на въвличане чрез принуда
Трудно се разпознава, че дете е въвлечено в трафик, когато е използвана принуда спрямо него, защото:
- Oколните (възрастните) трудно разбират, че детето се е опитвало да се съпротивлява, защото не иска да говори за случилото се. Очакването на възрастните е, че децата разбират какво се случва с тях и съответно какви са последиците от това за тях, без обаче да се съобразяват с особеностите на възрастта на децата на 13 – 14 години, когато когнитивната и емоционална незрялост не им позволява да осъзнаят в дълбочина какво точно им се случва. От друга страна, децата в тази възраст имат трудности да вербализират (кажат на глас) и анализират преживяното. Прави впечатление, че при проведените интервюта с деца не се събира информация за преживяванията и за механизмите на въвличане в трафик. Децата проявяват тревожност, когато трябва да говорят за това. Информацията за механизмите на въвличане се получава основно от интервютата с пълнолетните интервюирани жертви, които са били въвлечени като деца. Възможностите за съпротива при децата са по-ниски, поради което те често възприемат ситуацията на въвличане, в която се намират, като даденост.
- Възрастните очакват децата да поемат инициативата и да проявят желание за промяна на ситуацията, в която се намират, или да признаят, да дадат показания, да съдействат. Очакването на възрастните е децата, жертви на трафик, да кажат веднага и всичко като се игнорира фактът, че тези деца са били системно и продължително подготвяни и инструктирани преди да бъдат пуснати в просия или джебчийство. Процесът на «обработване», през който са преминали, е довел до общо състояние на страх и усещане за безпомощност, за безизходица. Често пъти дори детето може да го разбира като единствено възможен вариант на съществуване.
Методи, чрез които детето може да бъде принудена да остане насила – отнемане на документи; тежък побой; заплахи; лишаване от храна и вода; изолация.
Особености на метода на въвличане чрез манипулация
Манипулацията се проявява като много голяма загриженост към детето в риск от трафик, която обикновено има някакъв сериозен проблем (икономически, личностен, в семейството или във взаимоотношения и др.). В тези случаи манипулацията се предлага като помощ. Данните от проведените интервюта показват, че е трудно за детето в риск да разпознае, че целта на помощта не е безкористна. Трудно е да се твърди, че жертвите са предварително проучени и набелязани за въвличане. Посредниците, които въвличат, са и познати, и непознати за жертвите. Това прави риска за въвличане в трафик за проституция много висок, т.е. това може да се случи на всяко младо момиче или жена в затруднена ситуация.
От друга страна, проучването показва, че може да се изведе и друга особеност на жертвите, което ги прави уязвими в по-голяма степен, а именно: липсата на споделяне за предлаганата помощ с други близки хора и липсата на съветване. Често пъти самите «помагащи» посредници за вкарване в трафик съветват да не се споделя и насърчават жертвата да действа бързо, да не се колебае. Също така самото дете в риск често не може да прецени, че е нужно да споделя, тъй като не забелязва нищо нередно в оказваната му помощ.