*по пол – преобладават момичетата. Според данни на Международната организация по миграция процентът на жените сред жертвите на трафика достига 90%. Останалият процент вероятно се заема от деца от мъжки пол;
*по възраст – доминира ранната възраст. У нас повечето жертви са на възраст между 18 и 25г., но момичета на 14г. и жени над 45г. също могат да станат плячка на трафикантите. Засега ниската възраст на трафика на хора е една от най-тревожните тенденции в много от районите на Балканския полуостров. Наличните данни сочат, че големият брой непълнолетни се дължи на факта, че рекрутирането им е освен с цел сексуална експлоатация още и поради използването им за принудителна работа и просия;
*по образователен ценз –значително по-ниска степен на образование в сравнение с общото население. Тази тенденция обхваща еднакво жертвите на вътрешния трафик и този през граница, но нивото на образованието варира съществено между отделните страни на балканския регион. Най-ниска степен на образование имат жертвите на трафика от Албания и Косово. У нас образованието на жертвите варира в значителни граници, като най-ниска степен на обучение притежават жертвите на трафика от ромски етничен произход;
*по национален и етничен произход – Албания, Молдова, Румъния и България са основните страни с жертви на трафика от Източна Европа, и те съставляват 92% от общия брой разпознати и обслужени жертви на трафика между януари 2000г. и юни 2003г. Етническите групи у нас са представени несъразмерно сред жертвите на трафика. Процентът на жертвите е значително по-висок сред ромското население и турското малцинство от малоимотните и безработни слоеве на населението;
*по произход – материалната оскъдица, в която по правило се раждат и развиват жертвите на трафика, е една от най-сериозните им характеристики и определя основно тяхната личност и поведение. Повечето от жертвите са родени в бедни семейства, в които оскъдицата бележи живота им от самото начало и предопределя техния непривилегирован статус. Нищетата очевидно е двигател към стремежа за коренна промяна чрез емиграция и при избора на проституирането, който изглежда за някои като единствен изход;
*по социален и семеен статус – безработица и липса на трудова квалификация. Често жертвите произхождат от дисфункционални семейства и имат стремеж за бягство от семейството;
*по време на идентифициране на жертвата – времетраенето на трафика на жертвите варира между много кратък период от две седмици до години. Очевидно е, че в преобладаващото си мнозинство жертви на трафика не са били идентифицирани и подпомогнати през периода на първите няколко седмици или месеци. Независимо от тенденцията за увеличено разкриване на непълнолетните жертви на вътрешния трафик в нашата страна, които трафикантите планират да преведа през граница, все още броят на идентифицирането преди напускане на страната остава твърде малък.
Основните предпоставки за трафик съответстват на характеристиките на децата в риск:
Социално-културни – неграмотност, разпад на морални ценности, расизъм и етническа дискриминация, влияние на медиите и интернет;
Икономически – бедност, неразвита икономика, безработица;
Психологически – психически и сексуален тормоз, наркотична зависимост, наивност;
Гео-политически – бежански потоци, международна организирана престъпност, географско положение.